Момичето с двете плитки.. Може би не беше изживяла детството си все още, а може би не искаше да изглежда прекалено сериозна като другите си връстници. Беше луда глава. Обичаше дъжда и танците, а двете едновременно бяха перфектната комбинация. Мрачните дъждовни дни бяха любовниците и, а в слънцето беше влюбена. Чувстваше се прекрасно когато сутрешните лъчи погалеха нежно лицето и. Изпращаше му целувка и му благодареше, че ограва и стопля студената безчувствена земя. Не обичаше да стои сама, но когато останеше насаме със себе си, пишеше. Пишеше за любовта, за живота и за приятелките си които обичаше безкрайно много. Любовта я правеше силна. Носеше някакво вълшебство заедно със себе си, но беше скрито дълбоко в сърцето и.   Беше различна от другите. НО никой не разбра.. Тя гледаше света през цветни очила. Никой не разбра защото не искаше да остане сама или просто защото никой нямаше да я разбере..
  Това е тя, едно различно същество сред всички копия, но само този който погледнеше със сърцето си щеше да разбере коя всъщност е тя и колко любов и доброта може да му даде. Чакаше някой който не само ще я гледа, а ще я вижда, не само че чува, а и ще слуша... Не само ще стои до нея, а ще я ОбИЧА.. !!!

 

да....