Не съм от хората които гледа в бъдещето, не се и връщам в миналото. Живея сега! Живея за мига, в  настоящето.  Но пък всеки има дълбоки рани от миналото, които си мислим, че са зараснали, като ги крием от света и от самите себе си. Но хората са казали, "казана дума, хвърлен камък" .. Запомняш лошите неща, тези които са те наранили, запомняш предателствата и лъжите.. Всеки път когато минаваш покрай него/нея се сещаш и отново сякаш нож се забива в сърцето ти. Болката отминава, бавно, но отминава.. Не забравяш това което са ти причинили, то остава дълбоко в теб и след време, незнайно защо, отново се връщаш в миналото, припомняйки си всяка една лъжа, всяко едно предателство, всяка обида.. И отново усещаш онази същата болка, сякаш преживяваш миналото..  Моля се, надявам след едно известно време, месеци или години, всички лоши спомени да изчезнат, и когато я/го видя, да и/му се усмихна по най- сладкия и мил начин, припомняйки си за всички хубави неща които сме преживели..   Може би, след време и моята болка ще затихне, ще се надявам до последно.. Раните да зараснат, да намеря някой който ще ме прегърне толкова силно, че ще събере всички частици на които е разбито сърцето ми,  в едно цяло.. :)))